Увод

Здравей, Първо искаме да ти благодарим, че отдели малко от времето си, за да отвориш тази статия. Знаем, че нямаш много време за губене, така че може направо да преминеш на „Защо?”. А ако ти се иска да четеш и останалото, обещаваме да пишем само важното (както и за цялото списание занапред). Но ние забравихме […]

Read more "Увод"

Това сте го чели, това всички го знаят.

Онзи, който добре живее умира, също както онзи, който цял живот живее като куче и разликата в смъртта им дори да се състои в онзи кратък момент на щастие, където човек си задава въпроса “Добре ли живях”, е незначителна, също както самият този кратък момент, отминал бързо като листо на вятър. Ако ти, четящият това, […]

Read more "Това сте го чели, това всички го знаят."

Липсваш ми

Озъртам се, търся те, обезумяла. Ах, само ако не бях закъсняла… Липсват ми очите ти, ръцете ти, смехa ти, искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти. Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти, но пропадам, бавя се, не догонвам вика ти. Небето над мен се смрачава, поемем дъх, но нищо не […]

Read more "Липсваш ми"

Ще те чакам и тази нощ пред камината до късно. Навън ще бъде тъмно,а в домът ми – пусто. За най-важния си гост вечеря ще направя. Цветя ще има в центъра на кръгла маса, в най-брилянтната кристална ваза. За блясъка на вечерта ще се погрижа с аленочервени свещи. Кълна се,няма да си виждал маса с […]

Read more

Насред бурята

Пясък. Безумно много пясък. Влиза в очите ми, в носа и в устата ми. Намирам се по средата на пясъчна буря. Не знам кога е започнала, нито от колко време стоя в нея. Само знам, че не съм сама. Има някой до мен, но не мога да си позволя да си отворя очите изцяло и […]

Read more "Насред бурята"

Два типа хора

Представете си два типа хора – едните са необуздани, енергични и спонтанни, а другите са замислени, съсредоточени и търсещи хармонията. Първите слушат инстинктите си, не размишляват дълго и се втурват директно към действието, докато вторите премислят идеите си и бавно стигат до същността им, рискувайки никога да не стигнат до самото действие. Наблюдавам процесите около […]

Read more "Два типа хора"

Огледало

Кърви сърцето, скърби лицето, косите веят се от самота. Очите гледат, ушите слушат, душата търси светлина. Във мрачна стая, с прозорци черни – вратите счупени, мизерни. Видях аз сянка- лице с осанка,  намръщено във ъгъла седи и в бъдещето мрачно бди. Присвих очи, да видя кой е, И ето виждам кой е – Той е! […]

Read more "Огледало"